През първите десетина години след заселването си през 1879 година, въпреки изключително тежкото материално положение, тополчани успяват да извършат две важни неща – откриват училище през 1882 година и строят параклис. Докато втората дейност има значение само за обединяване на селяните, събрани от селата на Лозенградско, то първата дейност-откриване на училище , заслужава нашето внимание.
През 1882 година в селото пристига 18-годишният Добри Николов Узунов, роден и живеещ до тогава в с.Орун бейли, Лозенградско. Завършил е прогимназия в Лозенград. Младежът се наема да учи селските деца-изкопават землянка близо до сградата на днешното читалище. През 1913 година довежда семейството си и част от своите съселяни – орунбейлийци. Почива в с.Тополи през 1934 г.
Кои са били учители след него не се знае, но землянката продължила да се ползва за училище докато селяните построят нова сграда.
Новата сграда била ниска и дълга , а покривът само гредоред. Намирала се в двора на днешната църква. Сградата била преградена на две помещения. В едното се помещавало училището, а другото се ползвало като църква. В тази сграда се провеждали учебни занятия до 1916 година.
След 1903 година населението на с.Тополи се увеличава с идването на втората вълна преселници, старата училищна сграда не може да поеме всички деца и за това селяните се готвят да строят ново училище. Така през 1917 година откриват Новото училище .